От 10-ти септември до 05-ти октомври с голямо удоволствие посрещаме творбите на безспорен майстор на пейзажа и натюрморта - Василка Монева. Селекция от 42 творби от различни периоди на талантливата художничка e представена в двете изложбени пространствана Art Gallery Le Papillon. Да бъде обхванато цялостно многообразието от теми,колорити, настроения и техники в творчеството й е почти непосилна задача, но нетова е целта на настоящата експозиция. Тя по-скоро е среща с един свят, койтоВасилка Монева изгражда и обитава през десетилетията – свят, в който предметитеимат памет, пространствата пазят истории, а цветовете могат да променятнастроението на една и съща действителност. В тази експозиция проследяваме тозипоследователен разговор, в творби, датирани от 2008 г. до последните й разходкииз ателиетата на известни модернисти, като Ван Гог, Шагал, Моделиани, Брак,Пикасо, творили в Париж от края на XIX и първата половина на XX век. В нея съжителстватпейзажи и градски пространства, натюрморти с категорично присъствие, интериори,човешки фигури и портрети.

Експозицията е условно разделена надве части. В по-камернотопространство на галерията са подредени емблематичните за Василка Моневаинтериори, част от които отдават почит към любими нейни художници. Зрителят надниквав „Ателието на Моделиани“, „Ателие на Шагал“, „Ателие на Пикасо“, надзърта в„Стая на Ван Гог в жълтата къща“ и навсякъде атмосферата е осезаема. Те по-скоро говорят за емоционалнатасвързаност на Василка Монева с изкуството и за непрекъснатия разговор, койтовсеки художник води с онези, които са били преди него. Пищни, цветни,пълни с вещи, предмети, изкуство и най-вече с живот, тези картини не савдъхновени от творчеството на велики творци, а показват емоционална свързаностс изкуството като цяло. Интериорите на Василка Монева носят особена атмосфера -необичайна комбинация от камерност, искреност, задушевност, и усещане завечност на момента. Те поддържат любопитството на зрителя. Предизвикват да отместиштежките завеси, да надникнеш през прозорците, да разгледаш всички цветниорнаменти в богатата декорация или просто да се потопиш в уюта на тази обстановка.

Восновната зала на галерията са събрани разпознаваеми за авторката натюрморти,пейзажи, както и няколко портрета от различни периоди. Името на Василка Монева неминуемо е свързано с натюрморта,който тя с усърдие изследва през годините, трансформира, надгражда, завръща секъм любими сюжети отново и отново, но с нова емоция и плам. Обектина нейното творчество са лични предмети от ежедневието й: вази, фруктиери,глинени кани, сюжети като от картините на Моранди, плодове и цветя, паравани,носещи привкус на загадка, плетени столове, стативи, рамки за картини. Всичките изграждат света, в който художничката живее. Постепенно са се превърнали и всвоеобразна азбука на нейната живопис – разпознаваеми знаци, чрез които ВасилкаМонева разказва не толкова за самите предмети, колкото за човека и живота околотях. На пръв поглед в тези картини често нищо не се случва. Предметите саподредени, цветята са поставени във ваза, стаята е притихнала, а пейзажът езастинал. И все пак това спокойствие никога не е празно. Колкото по-дългозрителят остава пред картините на Василка Монева, толкова повече започва даусеща живота, който ги изпълва. Всеки предмет има свое място и своята история.Всяко пространство съхранява спомен. А в тишината на натюрморта постепеннозапочват да се появяват собствените ни мисли и асоциации. Именно тазиспособност да превърне обикновеното в значимо е една от силите на нейнатаживопис.

Пейзажитеот своя страна отварят другата страна на нейния свят. Градът, морето, зимата,улиците и архитектурните пространства също носят характерната за художничкатаспособност да превръща реалността в лично преживяване. Това не са простоконкретни места. Те са места, през които е преминал погледът й и които вечепринадлежат на нейния живописен свят.

ВасилкаМонева е художник, който непрекъснато усъвършенства своя стил, вариращ от яркиколоритни петна до монохромни цветни съчетания и носещ нейната поетичност иодухотвореност. Понякога в сдържана, плътна, често почти монохромна цветовагама, друг път в смела комбинация от тонове – приглушено бургундско червено,ярко изумрудено зелено, дълбоко пруско синьо, нейните натюрморти винаги иматкатегорично и значимо присъствие. Изкуството на Василка Монева, опияняващо сумелото съчетание на живопис и високо естетическо чувство носи усещане, чедобрата живопис не е временна прищявка, че художникътникога не рисува само това, което вижда пред себе си. Той рисува всичко, коетое останало в него. Нейното отношение доказва, че почитта към класическите теми и сюжети енепреходна и вълнува поколения. Неподражаемият стил в темите исюжетите, на които авторката остава вярна през целия си творчески път до днес,специфичната перспектива и колорит, превръщат Василка Монева в една отнай-запомнящите се съвременни жени художнички у нас.

„В радост и в тежки минути, в изпитания и болка Василка Моневане оставя четките. Рисуването е най-щастливото й състояние. То е упоение,авантюра, размисъл, мечта, убежище. Затова и зрителят е щастлив пред нейнитекартини“, отбелязва изкуствоведката Ружа Маринска. И може би именно товаусещане остава най-дълго след срещата с живописта на Василка Монева – усещанетоза художник, който не престава да се възхищава на света около себе си. И койтопродължава да го рисува.Може би защото авторката не само съхранява и презарежда любовта си къмизкуството, но и съумява да предаде на зрителите си жизненото си любопитство иумението да се възхищава на живота.

 Експозицията може да бъде видяна от 10-ти септември до 05-ти октомври 2026г. в изложбените зали на Le Papillon Art Gallery във Варна,ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com илина fb: Le Papillon Art Gallery.

В читалището сглобихме своя машина на времето.
Сега всеки желаещ може да прескочи столетията и да се потопи в литературното минало на Европа — да отгърне страници, които пазят дъха на близо век и половина, и да чуе как кориците им тихичко проскърцват, помнещи още ръцете на първите си читатели.
В историческата витрина събрахме най-старите книги, които читалището пази. Между тях ще откриете:
- Третото издание на „Под игото" от Иван Вазов (1896 г.) — с разширените илюстрации на Мърквичка, Митов, Пьотровски и Обербауер, художниците, дали лица на Бойчо Огнянов и цялата Бяла Черква.
- Един от първите справочници от времето на електрификацията на България — книга, която помни как токът тръгваше из страната, село по село, махала по махала.
- Част от уникален медицински справочник, какъвто, доколкото можахме да установим, се пази в още само две библиотеки в България — и то на откъслеци.
Зад витрината ще ви посрещне нашата Калина, която знае историята на всеки един екземпляр и ще ви разведе из тях с търпение и обич.
Варна, ул. "Капитан Райчо Николов" №103
🕒 от 10-00 до 17-30, в будни дни.
Само едно ще ви помолим: когато се наскитате достатъчно из миналото, не забравяйте да се върнете в настоящето. В нашето читалище ви чакат още много чудни проекти — а тъкмо за такива срещи, всъщност, читалищата са били създадени, нали?
Заповядайте. Ще бъде интересно.

=== English version below === 

Здравейте, приятели! Редовните ни каучсърфинг срещи са ВСЕКИ четвъртък от 20 ч.

Мястото за всяка конкретна среща ще бъде обявявано 1-2 дена преди провеждането ѝ, така че просто се запишете в съответното събитие и го следете.

Каучсърфинг срещите във Варна обединяват хората, разнообразни са и общуването е свободно!

Разбира се, доведете и ваши приятели!

Редовно идват поне 30-на човека, независимо колко са се записали предварително.

Вход свободен

Фейсбук група: 

https://www.facebook.com/groups/517973631650730

==========================

Dear friends, our regular CS Varna Meetings are EVERY Thursday at 20:00 o’clock.

The venue for each meeting will be announced 1-2 days in advance, so please just join the respective CS event and follow it for updates.

The Couchsurfing Meetings in Varna are open and inclusive events.

Feel free to invite your friends, anyone is welcome!

The usual number of attendees is at least 30 people, no matter how many have registered in advance.

Admission: free

Facebook Group:

https://www.facebook.com/groups/517973631650730

От 10-ти септември до 05-ти октомври с голямо удоволствие посрещаме творбите на безспорен майстор на пейзажа и натюрморта - Василка Монева. Селекция от 42 творби от различни периоди на талантливата художничка e представена в двете изложбени пространствана Art Gallery Le Papillon. Да бъде обхванато цялостно многообразието от теми,колорити, настроения и техники в творчеството й е почти непосилна задача, но нетова е целта на настоящата експозиция. Тя по-скоро е среща с един свят, койтоВасилка Монева изгражда и обитава през десетилетията – свят, в който предметитеимат памет, пространствата пазят истории, а цветовете могат да променятнастроението на една и съща действителност. В тази експозиция проследяваме тозипоследователен разговор, в творби, датирани от 2008 г. до последните й разходкииз ателиетата на известни модернисти, като Ван Гог, Шагал, Моделиани, Брак,Пикасо, творили в Париж от края на XIX и първата половина на XX век. В нея съжителстватпейзажи и градски пространства, натюрморти с категорично присъствие, интериори,човешки фигури и портрети.

Експозицията е условно разделена надве части. В по-камернотопространство на галерията са подредени емблематичните за Василка Моневаинтериори, част от които отдават почит към любими нейни художници. Зрителят надниквав „Ателието на Моделиани“, „Ателие на Шагал“, „Ателие на Пикасо“, надзърта в„Стая на Ван Гог в жълтата къща“ и навсякъде атмосферата е осезаема. Те по-скоро говорят за емоционалнатасвързаност на Василка Монева с изкуството и за непрекъснатия разговор, койтовсеки художник води с онези, които са били преди него. Пищни, цветни,пълни с вещи, предмети, изкуство и най-вече с живот, тези картини не савдъхновени от творчеството на велики творци, а показват емоционална свързаностс изкуството като цяло. Интериорите на Василка Монева носят особена атмосфера -необичайна комбинация от камерност, искреност, задушевност, и усещане завечност на момента. Те поддържат любопитството на зрителя. Предизвикват да отместиштежките завеси, да надникнеш през прозорците, да разгледаш всички цветниорнаменти в богатата декорация или просто да се потопиш в уюта на тази обстановка.

Восновната зала на галерията са събрани разпознаваеми за авторката натюрморти,пейзажи, както и няколко портрета от различни периоди. Името на Василка Монева неминуемо е свързано с натюрморта,който тя с усърдие изследва през годините, трансформира, надгражда, завръща секъм любими сюжети отново и отново, но с нова емоция и плам. Обектина нейното творчество са лични предмети от ежедневието й: вази, фруктиери,глинени кани, сюжети като от картините на Моранди, плодове и цветя, паравани,носещи привкус на загадка, плетени столове, стативи, рамки за картини. Всичките изграждат света, в който художничката живее. Постепенно са се превърнали и всвоеобразна азбука на нейната живопис – разпознаваеми знаци, чрез които ВасилкаМонева разказва не толкова за самите предмети, колкото за човека и живота околотях. На пръв поглед в тези картини често нищо не се случва. Предметите саподредени, цветята са поставени във ваза, стаята е притихнала, а пейзажът езастинал. И все пак това спокойствие никога не е празно. Колкото по-дългозрителят остава пред картините на Василка Монева, толкова повече започва даусеща живота, който ги изпълва. Всеки предмет има свое място и своята история.Всяко пространство съхранява спомен. А в тишината на натюрморта постепеннозапочват да се появяват собствените ни мисли и асоциации. Именно тазиспособност да превърне обикновеното в значимо е една от силите на нейнатаживопис.

Пейзажитеот своя страна отварят другата страна на нейния свят. Градът, морето, зимата,улиците и архитектурните пространства също носят характерната за художничкатаспособност да превръща реалността в лично преживяване. Това не са простоконкретни места. Те са места, през които е преминал погледът й и които вечепринадлежат на нейния живописен свят.

ВасилкаМонева е художник, който непрекъснато усъвършенства своя стил, вариращ от яркиколоритни петна до монохромни цветни съчетания и носещ нейната поетичност иодухотвореност. Понякога в сдържана, плътна, често почти монохромна цветовагама, друг път в смела комбинация от тонове – приглушено бургундско червено,ярко изумрудено зелено, дълбоко пруско синьо, нейните натюрморти винаги иматкатегорично и значимо присъствие. Изкуството на Василка Монева, опияняващо сумелото съчетание на живопис и високо естетическо чувство носи усещане, чедобрата живопис не е временна прищявка, че художникътникога не рисува само това, което вижда пред себе си. Той рисува всичко, коетое останало в него. Нейното отношение доказва, че почитта към класическите теми и сюжети енепреходна и вълнува поколения. Неподражаемият стил в темите исюжетите, на които авторката остава вярна през целия си творчески път до днес,специфичната перспектива и колорит, превръщат Василка Монева в една отнай-запомнящите се съвременни жени художнички у нас.

„В радост и в тежки минути, в изпитания и болка Василка Моневане оставя четките. Рисуването е най-щастливото й състояние. То е упоение,авантюра, размисъл, мечта, убежище. Затова и зрителят е щастлив пред нейнитекартини“, отбелязва изкуствоведката Ружа Маринска. И може би именно товаусещане остава най-дълго след срещата с живописта на Василка Монева – усещанетоза художник, който не престава да се възхищава на света около себе си. И койтопродължава да го рисува.Може би защото авторката не само съхранява и презарежда любовта си къмизкуството, но и съумява да предаде на зрителите си жизненото си любопитство иумението да се възхищава на живота.

 Експозицията може да бъде видяна от 10-ти септември до 05-ти октомври 2026г. в изложбените зали на Le Papillon Art Gallery във Варна,ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com илина fb: Le Papillon Art Gallery.

В читалището сглобихме своя машина на времето.
Сега всеки желаещ може да прескочи столетията и да се потопи в литературното минало на Европа — да отгърне страници, които пазят дъха на близо век и половина, и да чуе как кориците им тихичко проскърцват, помнещи още ръцете на първите си читатели.
В историческата витрина събрахме най-старите книги, които читалището пази. Между тях ще откриете:
- Третото издание на „Под игото" от Иван Вазов (1896 г.) — с разширените илюстрации на Мърквичка, Митов, Пьотровски и Обербауер, художниците, дали лица на Бойчо Огнянов и цялата Бяла Черква.
- Един от първите справочници от времето на електрификацията на България — книга, която помни как токът тръгваше из страната, село по село, махала по махала.
- Част от уникален медицински справочник, какъвто, доколкото можахме да установим, се пази в още само две библиотеки в България — и то на откъслеци.
Зад витрината ще ви посрещне нашата Калина, която знае историята на всеки един екземпляр и ще ви разведе из тях с търпение и обич.
Варна, ул. "Капитан Райчо Николов" №103
🕒 от 10-00 до 17-30, в будни дни.
Само едно ще ви помолим: когато се наскитате достатъчно из миналото, не забравяйте да се върнете в настоящето. В нашето читалище ви чакат още много чудни проекти — а тъкмо за такива срещи, всъщност, читалищата са били създадени, нали?
Заповядайте. Ще бъде интересно.

От 10-ти септември до 05-ти октомври с голямо удоволствие посрещаме творбите на безспорен майстор на пейзажа и натюрморта - Василка Монева. Селекция от 42 творби от различни периоди на талантливата художничка e представена в двете изложбени пространствана Art Gallery Le Papillon. Да бъде обхванато цялостно многообразието от теми,колорити, настроения и техники в творчеството й е почти непосилна задача, но нетова е целта на настоящата експозиция. Тя по-скоро е среща с един свят, койтоВасилка Монева изгражда и обитава през десетилетията – свят, в който предметитеимат памет, пространствата пазят истории, а цветовете могат да променятнастроението на една и съща действителност. В тази експозиция проследяваме тозипоследователен разговор, в творби, датирани от 2008 г. до последните й разходкииз ателиетата на известни модернисти, като Ван Гог, Шагал, Моделиани, Брак,Пикасо, творили в Париж от края на XIX и първата половина на XX век. В нея съжителстватпейзажи и градски пространства, натюрморти с категорично присъствие, интериори,човешки фигури и портрети.

Експозицията е условно разделена надве части. В по-камернотопространство на галерията са подредени емблематичните за Василка Моневаинтериори, част от които отдават почит към любими нейни художници. Зрителят надниквав „Ателието на Моделиани“, „Ателие на Шагал“, „Ателие на Пикасо“, надзърта в„Стая на Ван Гог в жълтата къща“ и навсякъде атмосферата е осезаема. Те по-скоро говорят за емоционалнатасвързаност на Василка Монева с изкуството и за непрекъснатия разговор, койтовсеки художник води с онези, които са били преди него. Пищни, цветни,пълни с вещи, предмети, изкуство и най-вече с живот, тези картини не савдъхновени от творчеството на велики творци, а показват емоционална свързаностс изкуството като цяло. Интериорите на Василка Монева носят особена атмосфера -необичайна комбинация от камерност, искреност, задушевност, и усещане завечност на момента. Те поддържат любопитството на зрителя. Предизвикват да отместиштежките завеси, да надникнеш през прозорците, да разгледаш всички цветниорнаменти в богатата декорация или просто да се потопиш в уюта на тази обстановка.

Восновната зала на галерията са събрани разпознаваеми за авторката натюрморти,пейзажи, както и няколко портрета от различни периоди. Името на Василка Монева неминуемо е свързано с натюрморта,който тя с усърдие изследва през годините, трансформира, надгражда, завръща секъм любими сюжети отново и отново, но с нова емоция и плам. Обектина нейното творчество са лични предмети от ежедневието й: вази, фруктиери,глинени кани, сюжети като от картините на Моранди, плодове и цветя, паравани,носещи привкус на загадка, плетени столове, стативи, рамки за картини. Всичките изграждат света, в който художничката живее. Постепенно са се превърнали и всвоеобразна азбука на нейната живопис – разпознаваеми знаци, чрез които ВасилкаМонева разказва не толкова за самите предмети, колкото за човека и живота околотях. На пръв поглед в тези картини често нищо не се случва. Предметите саподредени, цветята са поставени във ваза, стаята е притихнала, а пейзажът езастинал. И все пак това спокойствие никога не е празно. Колкото по-дългозрителят остава пред картините на Василка Монева, толкова повече започва даусеща живота, който ги изпълва. Всеки предмет има свое място и своята история.Всяко пространство съхранява спомен. А в тишината на натюрморта постепеннозапочват да се появяват собствените ни мисли и асоциации. Именно тазиспособност да превърне обикновеното в значимо е една от силите на нейнатаживопис.

Пейзажитеот своя страна отварят другата страна на нейния свят. Градът, морето, зимата,улиците и архитектурните пространства също носят характерната за художничкатаспособност да превръща реалността в лично преживяване. Това не са простоконкретни места. Те са места, през които е преминал погледът й и които вечепринадлежат на нейния живописен свят.

ВасилкаМонева е художник, който непрекъснато усъвършенства своя стил, вариращ от яркиколоритни петна до монохромни цветни съчетания и носещ нейната поетичност иодухотвореност. Понякога в сдържана, плътна, често почти монохромна цветовагама, друг път в смела комбинация от тонове – приглушено бургундско червено,ярко изумрудено зелено, дълбоко пруско синьо, нейните натюрморти винаги иматкатегорично и значимо присъствие. Изкуството на Василка Монева, опияняващо сумелото съчетание на живопис и високо естетическо чувство носи усещане, чедобрата живопис не е временна прищявка, че художникътникога не рисува само това, което вижда пред себе си. Той рисува всичко, коетое останало в него. Нейното отношение доказва, че почитта към класическите теми и сюжети енепреходна и вълнува поколения. Неподражаемият стил в темите исюжетите, на които авторката остава вярна през целия си творчески път до днес,специфичната перспектива и колорит, превръщат Василка Монева в една отнай-запомнящите се съвременни жени художнички у нас.

„В радост и в тежки минути, в изпитания и болка Василка Моневане оставя четките. Рисуването е най-щастливото й състояние. То е упоение,авантюра, размисъл, мечта, убежище. Затова и зрителят е щастлив пред нейнитекартини“, отбелязва изкуствоведката Ружа Маринска. И може би именно товаусещане остава най-дълго след срещата с живописта на Василка Монева – усещанетоза художник, който не престава да се възхищава на света около себе си. И койтопродължава да го рисува.Може би защото авторката не само съхранява и презарежда любовта си къмизкуството, но и съумява да предаде на зрителите си жизненото си любопитство иумението да се възхищава на живота.

 Експозицията може да бъде видяна от 10-ти септември до 05-ти октомври 2026г. в изложбените зали на Le Papillon Art Gallery във Варна,ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com илина fb: Le Papillon Art Gallery.

В читалището сглобихме своя машина на времето.
Сега всеки желаещ може да прескочи столетията и да се потопи в литературното минало на Европа — да отгърне страници, които пазят дъха на близо век и половина, и да чуе как кориците им тихичко проскърцват, помнещи още ръцете на първите си читатели.
В историческата витрина събрахме най-старите книги, които читалището пази. Между тях ще откриете:
- Третото издание на „Под игото" от Иван Вазов (1896 г.) — с разширените илюстрации на Мърквичка, Митов, Пьотровски и Обербауер, художниците, дали лица на Бойчо Огнянов и цялата Бяла Черква.
- Един от първите справочници от времето на електрификацията на България — книга, която помни как токът тръгваше из страната, село по село, махала по махала.
- Част от уникален медицински справочник, какъвто, доколкото можахме да установим, се пази в още само две библиотеки в България — и то на откъслеци.
Зад витрината ще ви посрещне нашата Калина, която знае историята на всеки един екземпляр и ще ви разведе из тях с търпение и обич.
Варна, ул. "Капитан Райчо Николов" №103
🕒 от 10-00 до 17-30, в будни дни.
Само едно ще ви помолим: когато се наскитате достатъчно из миналото, не забравяйте да се върнете в настоящето. В нашето читалище ви чакат още много чудни проекти — а тъкмо за такива срещи, всъщност, читалищата са били създадени, нали?
Заповядайте. Ще бъде интересно.

От 10-ти септември до 05-ти октомври с голямо удоволствие посрещаме творбите на безспорен майстор на пейзажа и натюрморта - Василка Монева. Селекция от 42 творби от различни периоди на талантливата художничка e представена в двете изложбени пространствана Art Gallery Le Papillon. Да бъде обхванато цялостно многообразието от теми,колорити, настроения и техники в творчеството й е почти непосилна задача, но нетова е целта на настоящата експозиция. Тя по-скоро е среща с един свят, койтоВасилка Монева изгражда и обитава през десетилетията – свят, в който предметитеимат памет, пространствата пазят истории, а цветовете могат да променятнастроението на една и съща действителност. В тази експозиция проследяваме тозипоследователен разговор, в творби, датирани от 2008 г. до последните й разходкииз ателиетата на известни модернисти, като Ван Гог, Шагал, Моделиани, Брак,Пикасо, творили в Париж от края на XIX и първата половина на XX век. В нея съжителстватпейзажи и градски пространства, натюрморти с категорично присъствие, интериори,човешки фигури и портрети.

Експозицията е условно разделена надве части. В по-камернотопространство на галерията са подредени емблематичните за Василка Моневаинтериори, част от които отдават почит към любими нейни художници. Зрителят надниквав „Ателието на Моделиани“, „Ателие на Шагал“, „Ателие на Пикасо“, надзърта в„Стая на Ван Гог в жълтата къща“ и навсякъде атмосферата е осезаема. Те по-скоро говорят за емоционалнатасвързаност на Василка Монева с изкуството и за непрекъснатия разговор, койтовсеки художник води с онези, които са били преди него. Пищни, цветни,пълни с вещи, предмети, изкуство и най-вече с живот, тези картини не савдъхновени от творчеството на велики творци, а показват емоционална свързаностс изкуството като цяло. Интериорите на Василка Монева носят особена атмосфера -необичайна комбинация от камерност, искреност, задушевност, и усещане завечност на момента. Те поддържат любопитството на зрителя. Предизвикват да отместиштежките завеси, да надникнеш през прозорците, да разгледаш всички цветниорнаменти в богатата декорация или просто да се потопиш в уюта на тази обстановка.

Восновната зала на галерията са събрани разпознаваеми за авторката натюрморти,пейзажи, както и няколко портрета от различни периоди. Името на Василка Монева неминуемо е свързано с натюрморта,който тя с усърдие изследва през годините, трансформира, надгражда, завръща секъм любими сюжети отново и отново, но с нова емоция и плам. Обектина нейното творчество са лични предмети от ежедневието й: вази, фруктиери,глинени кани, сюжети като от картините на Моранди, плодове и цветя, паравани,носещи привкус на загадка, плетени столове, стативи, рамки за картини. Всичките изграждат света, в който художничката живее. Постепенно са се превърнали и всвоеобразна азбука на нейната живопис – разпознаваеми знаци, чрез които ВасилкаМонева разказва не толкова за самите предмети, колкото за човека и живота околотях. На пръв поглед в тези картини често нищо не се случва. Предметите саподредени, цветята са поставени във ваза, стаята е притихнала, а пейзажът езастинал. И все пак това спокойствие никога не е празно. Колкото по-дългозрителят остава пред картините на Василка Монева, толкова повече започва даусеща живота, който ги изпълва. Всеки предмет има свое място и своята история.Всяко пространство съхранява спомен. А в тишината на натюрморта постепеннозапочват да се появяват собствените ни мисли и асоциации. Именно тазиспособност да превърне обикновеното в значимо е една от силите на нейнатаживопис.

Пейзажитеот своя страна отварят другата страна на нейния свят. Градът, морето, зимата,улиците и архитектурните пространства също носят характерната за художничкатаспособност да превръща реалността в лично преживяване. Това не са простоконкретни места. Те са места, през които е преминал погледът й и които вечепринадлежат на нейния живописен свят.

ВасилкаМонева е художник, който непрекъснато усъвършенства своя стил, вариращ от яркиколоритни петна до монохромни цветни съчетания и носещ нейната поетичност иодухотвореност. Понякога в сдържана, плътна, често почти монохромна цветовагама, друг път в смела комбинация от тонове – приглушено бургундско червено,ярко изумрудено зелено, дълбоко пруско синьо, нейните натюрморти винаги иматкатегорично и значимо присъствие. Изкуството на Василка Монева, опияняващо сумелото съчетание на живопис и високо естетическо чувство носи усещане, чедобрата живопис не е временна прищявка, че художникътникога не рисува само това, което вижда пред себе си. Той рисува всичко, коетое останало в него. Нейното отношение доказва, че почитта към класическите теми и сюжети енепреходна и вълнува поколения. Неподражаемият стил в темите исюжетите, на които авторката остава вярна през целия си творчески път до днес,специфичната перспектива и колорит, превръщат Василка Монева в една отнай-запомнящите се съвременни жени художнички у нас.

„В радост и в тежки минути, в изпитания и болка Василка Моневане оставя четките. Рисуването е най-щастливото й състояние. То е упоение,авантюра, размисъл, мечта, убежище. Затова и зрителят е щастлив пред нейнитекартини“, отбелязва изкуствоведката Ружа Маринска. И може би именно товаусещане остава най-дълго след срещата с живописта на Василка Монева – усещанетоза художник, който не престава да се възхищава на света около себе си. И койтопродължава да го рисува.Може би защото авторката не само съхранява и презарежда любовта си къмизкуството, но и съумява да предаде на зрителите си жизненото си любопитство иумението да се възхищава на живота.

 Експозицията може да бъде видяна от 10-ти септември до 05-ти октомври 2026г. в изложбените зали на Le Papillon Art Gallery във Варна,ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com илина fb: Le Papillon Art Gallery.

В читалището сглобихме своя машина на времето.
Сега всеки желаещ може да прескочи столетията и да се потопи в литературното минало на Европа — да отгърне страници, които пазят дъха на близо век и половина, и да чуе как кориците им тихичко проскърцват, помнещи още ръцете на първите си читатели.
В историческата витрина събрахме най-старите книги, които читалището пази. Между тях ще откриете:
- Третото издание на „Под игото" от Иван Вазов (1896 г.) — с разширените илюстрации на Мърквичка, Митов, Пьотровски и Обербауер, художниците, дали лица на Бойчо Огнянов и цялата Бяла Черква.
- Един от първите справочници от времето на електрификацията на България — книга, която помни как токът тръгваше из страната, село по село, махала по махала.
- Част от уникален медицински справочник, какъвто, доколкото можахме да установим, се пази в още само две библиотеки в България — и то на откъслеци.
Зад витрината ще ви посрещне нашата Калина, която знае историята на всеки един екземпляр и ще ви разведе из тях с търпение и обич.
Варна, ул. "Капитан Райчо Николов" №103
🕒 от 10-00 до 17-30, в будни дни.
Само едно ще ви помолим: когато се наскитате достатъчно из миналото, не забравяйте да се върнете в настоящето. В нашето читалище ви чакат още много чудни проекти — а тъкмо за такива срещи, всъщност, читалищата са били създадени, нали?
Заповядайте. Ще бъде интересно.

От 10-ти септември до 05-ти октомври с голямо удоволствие посрещаме творбите на безспорен майстор на пейзажа и натюрморта - Василка Монева. Селекция от 42 творби от различни периоди на талантливата художничка e представена в двете изложбени пространствана Art Gallery Le Papillon. Да бъде обхванато цялостно многообразието от теми,колорити, настроения и техники в творчеството й е почти непосилна задача, но нетова е целта на настоящата експозиция. Тя по-скоро е среща с един свят, койтоВасилка Монева изгражда и обитава през десетилетията – свят, в който предметитеимат памет, пространствата пазят истории, а цветовете могат да променятнастроението на една и съща действителност. В тази експозиция проследяваме тозипоследователен разговор, в творби, датирани от 2008 г. до последните й разходкииз ателиетата на известни модернисти, като Ван Гог, Шагал, Моделиани, Брак,Пикасо, творили в Париж от края на XIX и първата половина на XX век. В нея съжителстватпейзажи и градски пространства, натюрморти с категорично присъствие, интериори,човешки фигури и портрети.

Експозицията е условно разделена надве части. В по-камернотопространство на галерията са подредени емблематичните за Василка Моневаинтериори, част от които отдават почит към любими нейни художници. Зрителят надниквав „Ателието на Моделиани“, „Ателие на Шагал“, „Ателие на Пикасо“, надзърта в„Стая на Ван Гог в жълтата къща“ и навсякъде атмосферата е осезаема. Те по-скоро говорят за емоционалнатасвързаност на Василка Монева с изкуството и за непрекъснатия разговор, койтовсеки художник води с онези, които са били преди него. Пищни, цветни,пълни с вещи, предмети, изкуство и най-вече с живот, тези картини не савдъхновени от творчеството на велики творци, а показват емоционална свързаностс изкуството като цяло. Интериорите на Василка Монева носят особена атмосфера -необичайна комбинация от камерност, искреност, задушевност, и усещане завечност на момента. Те поддържат любопитството на зрителя. Предизвикват да отместиштежките завеси, да надникнеш през прозорците, да разгледаш всички цветниорнаменти в богатата декорация или просто да се потопиш в уюта на тази обстановка.

Восновната зала на галерията са събрани разпознаваеми за авторката натюрморти,пейзажи, както и няколко портрета от различни периоди. Името на Василка Монева неминуемо е свързано с натюрморта,който тя с усърдие изследва през годините, трансформира, надгражда, завръща секъм любими сюжети отново и отново, но с нова емоция и плам. Обектина нейното творчество са лични предмети от ежедневието й: вази, фруктиери,глинени кани, сюжети като от картините на Моранди, плодове и цветя, паравани,носещи привкус на загадка, плетени столове, стативи, рамки за картини. Всичките изграждат света, в който художничката живее. Постепенно са се превърнали и всвоеобразна азбука на нейната живопис – разпознаваеми знаци, чрез които ВасилкаМонева разказва не толкова за самите предмети, колкото за човека и живота околотях. На пръв поглед в тези картини често нищо не се случва. Предметите саподредени, цветята са поставени във ваза, стаята е притихнала, а пейзажът езастинал. И все пак това спокойствие никога не е празно. Колкото по-дългозрителят остава пред картините на Василка Монева, толкова повече започва даусеща живота, който ги изпълва. Всеки предмет има свое място и своята история.Всяко пространство съхранява спомен. А в тишината на натюрморта постепеннозапочват да се появяват собствените ни мисли и асоциации. Именно тазиспособност да превърне обикновеното в значимо е една от силите на нейнатаживопис.

Пейзажитеот своя страна отварят другата страна на нейния свят. Градът, морето, зимата,улиците и архитектурните пространства също носят характерната за художничкатаспособност да превръща реалността в лично преживяване. Това не са простоконкретни места. Те са места, през които е преминал погледът й и които вечепринадлежат на нейния живописен свят.

ВасилкаМонева е художник, който непрекъснато усъвършенства своя стил, вариращ от яркиколоритни петна до монохромни цветни съчетания и носещ нейната поетичност иодухотвореност. Понякога в сдържана, плътна, често почти монохромна цветовагама, друг път в смела комбинация от тонове – приглушено бургундско червено,ярко изумрудено зелено, дълбоко пруско синьо, нейните натюрморти винаги иматкатегорично и значимо присъствие. Изкуството на Василка Монева, опияняващо сумелото съчетание на живопис и високо естетическо чувство носи усещане, чедобрата живопис не е временна прищявка, че художникътникога не рисува само това, което вижда пред себе си. Той рисува всичко, коетое останало в него. Нейното отношение доказва, че почитта към класическите теми и сюжети енепреходна и вълнува поколения. Неподражаемият стил в темите исюжетите, на които авторката остава вярна през целия си творчески път до днес,специфичната перспектива и колорит, превръщат Василка Монева в една отнай-запомнящите се съвременни жени художнички у нас.

„В радост и в тежки минути, в изпитания и болка Василка Моневане оставя четките. Рисуването е най-щастливото й състояние. То е упоение,авантюра, размисъл, мечта, убежище. Затова и зрителят е щастлив пред нейнитекартини“, отбелязва изкуствоведката Ружа Маринска. И може би именно товаусещане остава най-дълго след срещата с живописта на Василка Монева – усещанетоза художник, който не престава да се възхищава на света около себе си. И койтопродължава да го рисува.Може би защото авторката не само съхранява и презарежда любовта си къмизкуството, но и съумява да предаде на зрителите си жизненото си любопитство иумението да се възхищава на живота.

 Експозицията може да бъде видяна от 10-ти септември до 05-ти октомври 2026г. в изложбените зали на Le Papillon Art Gallery във Варна,ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com илина fb: Le Papillon Art Gallery.

В читалището сглобихме своя машина на времето.
Сега всеки желаещ може да прескочи столетията и да се потопи в литературното минало на Европа — да отгърне страници, които пазят дъха на близо век и половина, и да чуе как кориците им тихичко проскърцват, помнещи още ръцете на първите си читатели.
В историческата витрина събрахме най-старите книги, които читалището пази. Между тях ще откриете:
- Третото издание на „Под игото" от Иван Вазов (1896 г.) — с разширените илюстрации на Мърквичка, Митов, Пьотровски и Обербауер, художниците, дали лица на Бойчо Огнянов и цялата Бяла Черква.
- Един от първите справочници от времето на електрификацията на България — книга, която помни как токът тръгваше из страната, село по село, махала по махала.
- Част от уникален медицински справочник, какъвто, доколкото можахме да установим, се пази в още само две библиотеки в България — и то на откъслеци.
Зад витрината ще ви посрещне нашата Калина, която знае историята на всеки един екземпляр и ще ви разведе из тях с търпение и обич.
Варна, ул. "Капитан Райчо Николов" №103
🕒 от 10-00 до 17-30, в будни дни.
Само едно ще ви помолим: когато се наскитате достатъчно из миналото, не забравяйте да се върнете в настоящето. В нашето читалище ви чакат още много чудни проекти — а тъкмо за такива срещи, всъщност, читалищата са били създадени, нали?
Заповядайте. Ще бъде интересно.

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON

Представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva

С

“ЕТИОПИЯ / ХОРАТА"

" ETHIOPIA / THE PEOPLE "

изложба живопис

от 06-ти до 31-ви октомври 2026

 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозициянай-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало собширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София.

Изложбата е един завладяващживописен пътепис за Етиопия,  в който,както споделя авторката „не природата,а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и свярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край настраданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуозв умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ инеговата култура, запечатано дори в един единствен портрет.

Творчеството ѝ е неподправено иоткровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна къмсебе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката йне е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защотоизкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически иморални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното,за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

Експозицията,която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всякатворба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълноестествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописномайсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава.  А индивидуалната сетивност на зрителя екатализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показваи друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнаниетоследа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева,както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващинагласите ти и  натоварващи, но иизвисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за мигот него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знамкакво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща,но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството дапредам нещата, които думите не могат.  Бях подготвена донякъде, обаче истината винагинадминава въображението, винаги! Или поне моето.

Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта вградината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небетонад тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бялос първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни.Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи,сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетатаси, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви инародът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече!                                                                               Ивсе повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клишираниконцепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащистинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това- и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може бисъм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под негосъщност и истина, може би е от годините, а може би - не...                                                                      Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръснитечашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато отдувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна,в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави...Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художническиживот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота?

Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много даси искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното тесмирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - свсичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно идобро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.

Така или иначе,след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувамхората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои вмалък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомениза лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – некавсеки направи с тях това, от което има нужда!

За 70 годиниразбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина сие един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и всеповече към същността на нещата, дано да съм на прав път.

Рисувам съзнателно от миналия век,по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат всметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни,по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на другиместа 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърваще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен.Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога неме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, илистоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможностда правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствалапрекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и самосе надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам –прекланям се искрено пред тях.

Състезавам се самосъс себе си.

Иска ми се да скачам по-високо, но…природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, къмхората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко втях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според менсъществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяватстремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точноразместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали мекара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. Ипонеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам ощепоне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... единден… “

Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна,